Логопедичен кабинет

Нуждае ли се детето от логопед?

В началото на всяка учебна година квалифициран логопед извършва диагностика на устната реч на децата от Частна детска градина „Цветни песъчинки” град Варна. При констатирани езикови и говорни нарушения предлагаме индивидуална терапия на комуникативните нарушения.

Предмет на дейност на логопедичния кабинет са превенцията, диагностиката, рехабилитацията и корекцията на всички видове комуникативни нарушения при деца от предучилищна възраст и ученици. Диагностиката е базирана върху основните методи за изследване на речевите нарушения – изучаване на документацията, анамнеза на актуалното състояние, диагностична беседа, анализ на продуктите от дейността на децата и други. При постъпването в логопедичния кабинет с всяко дете се провежда пълно логопедично изследване – гнозис, праксис, импресивна и експресивна реч, след което се поставя диференциална логопедична диагноза, на базата на която се изготвя план за индивидуална логопедична терапия. В нашата детска градина работим с деца с всички говорни и езикови нарушения :
•     Нарушения на артикулацията (дислалия)
•   Нарушения на темпа и ритъма на речта (заекване)
•   Езикови нарушения (алалия)
•   Специфични нарушения на способностите за учене
•   Нарушения в писмената форма на комуникация
•   Аутизъм
•   Гласови нарушения
•   Ринолалия
•   Дизартрия
•   Хиперактивност
•     Нарушения на слуха и говора
•     Генерализирани разстройства на развитието.
Организират се индивидуални терапевтични сесии с деца.
Терапиите, които прилагаме, са артикулационна, фонационна, дихателна, арттерапия, музикотерапия, игрова терапия, приказкотерапия, използване на йога упражнения при логопедичната терапия.
Арттерапия – ателиета изкуства – работа с глина и пластелин, моделиране, рисуване с темперни и акварелни бои, оригами, рисуване върху стъкло, рисуване с пръсти. Целта на тези ателиета е да развиват въображението, фината моторика, възприятията и творчеството при децата.
Работата на логопеда е съвместно с педагозите от детската градина.

Какво е логопедията?

Логопедията е наука за езиковите и говорните нарушения, причините за появата им и тяхното развитие. Тя се занимава с диагностика и терапия на комуникативните нарушения.
Логопедът е едновременно диагностик, психолог и педагог. Той установява причините, вида и степента на езиково – говорно нарушение, поставя диагноза, избира и прилага адекватна терапевтична програма за преодоляването му, като използва индивидуален подход към всяко дете.

Нуждае ли се детето от логопед?

Един от най-големите страхове на всеки родител е детето им да има проблеми с говора. Ето защо някои от тях бързат още докато детето едвам е проговорило да го водят на логопед. В повечето случаи – безпричинно. Но кога тогава детето ви се нуждае от Логопед?

Кога детето проговаря?

На годинка децата вече си боравят с няколко елементарни думи, а след това речта им започва скорострелно да се развива. На 3-годишна възраст вече децата могат да водят смислен диалог и да образуват изречения. А към 5-6 годинки децата вече боравят спокойно с думите, които възрастните обичайно използват в ежедневната си реч.

Кога да заведете детето на логопед?

Ако детето произнася само звуци, но не и думи до навършване на годинка, до две годишна възраст продължава да използва само няколко думи и то трудно разбираеми за околните, на три е неспособно да общува с цели изречения, а на 5-6 годинки не умее да произнася л и р, то може да посетите за всеки случай логопед. Детето трябва плавно да преминава през преходите на развитие на речта му и да не изостава осезаемо от връстниците си. В противен случай му е нужна специализирана помощ от логопед. В случай, че детето ви заеква , също е важно да го заведете на преглед, така че логопедът да изясни причините и начините за справяне със заекването. Ако детето расте в дву- или многоезична среда, е желателно да се консултирате с логопед.

Колкото по-рано започнат да се лекуват говорните проблеми, толкова ефектът ще бъде по-добър, бърз и дълготраен.

Защо детето има говорен проблем?

Има по-слаб слух и това му пречи при възприемането на нови думи.

Бърка близки звукове като в и ф.

Подражава на вашата реч, а вие подражавате на бебешката. Попадате в затворен кръг, в който на детето му е невъзможно да усвои речта а възрастните, тъй като те „гугукат“ на бебето, а не му говорят.

Ако мисълта на детето тече по-бързо, отколкото то е способно да говори, е възможно да се губят думи и фрази от речта на детето в стремежа му да каже наведнъж всичко, което си мисли. Но това не бива да ви притеснява.

Децата подражават на възрастните и особено на най-близките си. Ето защо, ако член от семейството има говорен проблем, детето може да „се зарази“.

Вродена аномалия (широко разстояние между зъбите, къса подезична връзка, обратна захапка, деформации на устните и небцето и т.н.) може да доведе до говорни проблеми.

След носене на шина или брекети в редки случаи може да се появи говорен проблем.

· Р Речта се формира у детето постепенно в процеса на развитие и растеж.

ВЪЗРАСТ	РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА
0 – 0,6 м.	Плач; „гукане”; поява на гласните звукове; поява на звукове „М”, „П”, „Б”.
0,6 – 1 г.	Поява на „Т”, „Д”; разпознава гласове, разбира интонация и тон на гласа; имитира звукове и срички по подражание; използва невербални сигнали, за да покаже или отговори на запитване; знае и реагира на името си; разбира инструкции в различни ситуации; речниковият запас е от 10 думи.
1,0 – 1,6 г.	Произнася 5 – 10 осмислени думи; разглежда книжки с картинки.
1,6 – 2,0 г.	Употребява 15 – 20 думи; казва „Няма”; съставя елементарна фраза; посочва; повтаря думи.
2,0 – 2,6 г.	Започва да задава въпроси; активният речник е от около 50 думи, а пасивният от около 300;
2,6 – 3,0 г.	Задава различни въпроси; употребява местоимения, множествено число, минало време.
3,0 – 4,0 г.	Разказва свързано; използва местоимението „Аз”; знае пола си; рецитира стихчета; разказва приказки и случки от ежедневието; сравнява размери; разбира и ползва два – три предлога.
4,0 – 5,0 г.	Разказва какво е направило или нарисувало; познава три и повече цвята.
5,0 – 6,0 г.	Сформират се най – сложните звукове „С”, „З”, „Ц”, „Ш”, „Ж”, „Ч”, „Р”, „Л”.
6.0 – 7,0 г.	Посочва и назовава частите на тялото, цветовете, дните на седмицата, месеците, сезоните; ориентира се за време и пространство; брои до 10.
7,0 – 8,0 г.	Започва изграждането на процесите писане, четене и усвояването на математическите операции събиране и изваждане. Детето се учи да разказва и преразказва самостоятелно .

· Развитието на речта преминава задължително през всички тези етапи и е индивидуално за всяко дете. Продължителността им може да варира, като за нарушение се говори, когато се наблюдава закъснение на даден етап с повече от 6 месеца от общоприетите норми.

Комуникативните нарушения представляват отклонение в речта на говорещия от езиковата норма, приета в дадена езикова среда. В детска възраст биват:

Артикулационни нарушения – най–често срещаните комуникативни нарушения. Те се изразяват в замени, пропуски или изопачаване на съгласни звукове, като най – често това са „Р”, „Л”, „С”, „З”, „Ц”, ”Ш”, „Ж”, „Ч”. Неправилното произношение на звуковете след 5 годишна възраст при дете с интелект в норма, се приема за нарушение.

Заекване – нарушение на плавността на речта, което се смята за трудно отстранимо и често даващо рецидив. Речта е накъсана. Наблюдава се повторение или удължаване на звукове, срички, думи. Най – често се проявява от 2 до 5 години.

Нарушения на писмената реч – изразяват се в допускане на грешки при писане и четене, които биват: замени, пропускане, добавяне, разместване на букви, неправилно изписване на графеми, произволно накъсване или съединяване на думи, пропускане или изкривяване на редовете при писане, диагонално четене, бавен темп на писане и четене, граматически грешки.

Алалия /общо недоразвитие на речта/ - пълно отсъствие или грубо недоразвитие на речта. Характерно е късното проговяране. Наблюдава се изразено отклонение от нормата на всички страни на речта – артикулация, речников запас, граматика.

Ринолалия – нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в следствие на вродени цепнатини на устната и/или носовата кухина. Наблюдават се носов тембър и специфични особености на произношението.

Дизартрия – изразява се в нарушения на дишането, фонацията, артикулацията и плавността на речта в следствие на детска церебрална парализа.

Детска говорна апраксия – изразява се с разстройство в дишането, фонацията, прозодиката и артикулацията.

Фонационни / гласови / нарушения – изразяват се в пълна загуба на глас, патологични прояви на неговата сила, височина и тембър или „гъгнив глас”.

Горепосоченото далеч не изчерпва многообразието на езиково-говорните нарушения. По-важното е да се види, да се разбере, че има проблем, той да се приеме от родителите и учителя и да се потърси навреме логопедична помощ.